Пловдив - древен и вечен

Познавате ли слънчева България - страната, разположена в най-плодородната част на Европа? Там, където Бог е изсипал разточително своите дарове - море, реки, планини, долини?

Познавате ли Пловдив, града, в който под всяка ваша стъпка отекват пластове хилядолетна история? Където върху три хълма е разположен един още по-древен град. И там, в него, високо над шума и суетата на забързаното ежедневие, човешкият глас и различни инструменти се надпяват с птиците, зареяни в безкрайната синева. Защото там горе се намира Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство - средище, в което историята, днешният ден и бъдещето вдъхновяват музикалните таланти на България, Австралия, Азия, Америка и страните от Европа.

Ако все още не познавате това място – добре дошли!

Пловдив - град, изпитал през вековете огромната мощ на различни центростремителни и центробежни сили. Навсякъде в историческите документи, където е споменаван, той е определян като „кръстопът” – в географски и духовен смисъл. Хилядолетия наред е орисан да бъде кръстопът. Траки, елини, римляни, славяни са населявали тези земи. Гените се смесвали, за да дадат началото и сътворят тази пъстра палитра от духовни ценности. И противоречия.

На три от седемте хълма са разположени три различни символа на тази история. На върха на Небет тепе – останки от неолитната епоха. На Сахат тепе – една от най-старите в Източна Европа часовникова кула, построена през 16 век. На Бунарджика – Альоша - паметникът на съветския воин и в непосредствена близост до него – Руският паметник, издигнат през 1881 година в чест на руския цар Александър I и воините, загинали за Освобождението на България от османско иго.

Тук ще ви примами близката Родопа планина, спокойната река Марица. Но най-вече - историята, духът на този по-стар от Вечния Рим град! Град на седемте хълма. Побеждаван, сриван, опожаряван от келти, готи, хуни и други, преминали през него като пришълци или останали да продължат рода си тук. Възстановяван, възкръсвал отново. И днес различни етноси продължават да съжителстват. Многолика общност. Многозначно културно наследство крие в недрата си този град.

Тази сложна историческа сплав създава предпоставките Пловдив да бъде люлка на много осъществени за първи път идеи и проекти:

Първото българско класно училище “Св.св. Кирил и Методий” е основано тук от Найден Геров през 1850 година. С това се поставя началото на модерното светско образование в България.
Тук е проведено и първото честване на празника на светите братя Кирил и Методий в България -11 май 1858 година.
Първата художествена изложба в България е на икони. Уредена е през 1855 година от Станислав Доспевски в дома на Найден Геров в Пловдив.
Първото българско книгоиздателство, първата печатница и организираното книгоразпространение са дело на Христо Г. Данов, осъществено в Пловдив, чието начало е поставено през 1855 година.
Първата отслужена в България литургия на български език е в църквата „Св.Богородица”, 1859 година.
Първата театрална сграда в България е открита в Пловдив и в нея през 1881 година е представен първият спектакъл пред публика. С това се полагат основите на професионалния театър в България.
Първата пивоварна фабрика, открита след Освобождението, през 1881 година, поставя началото на летоброенето в българската пивоварна индустрия.
Първият обществен парк в България, 1882 година (според някои източници това става още през 1879 година) е направен от дворцовия градинар и любимец на султан Абдул Азис - Люсиен Шевалас, който твори чудеса в градския пейзаж.
Първата изложба на художници е експонирана в Народната библиотека в Пловдив през 1889 година. Иван Мърквичка и Антон Митов излагат тук над 80 картини.
Първият конгрес по стенография, проведен в България, е в Пловдив през 1892 година по инициатива на Антон Безеншек.
През 1892 г. градът е домакин на Първото българско земеделско-промишлено изложение с чуждестранно участие, чийто директор е писателят Михалаки Георгиев. Наследник на това начинание днес е Пловдивският международен панаир.