проф. д-р ЮЛИЯН КУЮМДЖИЕВ

0888 72 49 82

История на музиката, История на българската музика, История на православната църковна музика, Съвременна музикална култура, Музикална публицистика, Музикалнотеоретични системи, Въведение в музикознанието, Музикална историография, Методика на преподаването по история на музиката

професор

доктор

българска църковна музика, съвременна музика, историческо и теоретично музикознание

история на музиката, история на българската музика, музикална публицистика, полифония, съвременна музикална култура, профилиращи дисциплини в специалност „Музикознание“

Теоретичен факултет на Българска държавна консерватория (днес НМА „Проф. Панчо Владигеров“) – София, специалност „Музикознание“, 1984

Съюз на българските композитори (СБК) – секция „Музиколози“, International Musicological Society (IMS), Съюз на българските музикални и танцови дейци (СБМТД), Съюз на българските журналисти (СБЖ).

• Symposium Austauschprozesse zwischen West und Ost in der europäischen Musikkultur unter dem Aspekt der Lehre von A. Schönberg und der Wiener Schule Bulgarien - Litauen – Russland - Österreich - Ukraine Mittwoch, 5. Juni 2019 Wien, Arnold Schönberg Center;
• https://www.agendalandstrasse.at/files/bezirk_3/gruppen/Weltenreise/Austauschprozess%20Ost-West/a0319_Weltenreise_Konferenz_Vortr%C3%A4ge_gesamt_190605_Stand191216.pdf;
• The 6th International Conference of the INS Regional Association for the Study of Music of the Balkan, Sofia, 31 August – 4 September 2015;
• 20 години секция "Музиколози". 15 декември 2015, София, Съюз на българските композитори;
• 100 години оперетно дело в България. 5 декември 2014, Шумен;
• Международна научна конференция ""Изкуство и образование - традиции и съвременност". Пловдив, АМТИИ, 23 – 24 октомври 2014;
• Zur Rezeption der Wiener Schule in Bulgariеn. [За рецепцията на Виенската школа в България] Rezeption der Wiener Schule in Osteuropa. Musikgeschichte in Mittel- und Osteuropa. [Рецепцията на Виенската школа в Източна Европа. История на музиката в Централна и Източна Европа]. Wien, Arnold Schönberg Zentrum, June 2007

• Книга на годината“ на СБК (2001, 2002, 2004, 2009, 2010, 2015, 2018, 2019);
• Специална награда „Носители на просвета“ на Националното представителство на студентските съвети (2017);
• Плакет и почетна грамота от Съюза на българските журналисти за 50-годишнината на списание „Музикални хоризонти” (2016);
• Почетен плакет „70 години НУМТИ „Добрин Петков“ (2015);
• Почетен знак на СБЖ (2014);
• Почетен знак „50 години Международен фестивал на камерната музика“ (2014);
• „Кристално огърлие“ на СБМТД (2014);
• „Золотая муза“ (2012);
• „Златна лира“ на СБМТД (2009);
• „Меденият чан“ на АМТИИ (2008);
• „Златното петолиние“ (2005);
• „Кристална лира“ (2003)

Книги

• Немско-български музикален речник / Българо-немски музикален речник; Deutsch-bulgarisches Musikwörterbuch / Bulgarisch-Deutsches Musikwörterbuch (в съавторство с проф. д-р Полина Куюмджиева). Пловдив: Коала прес, 2020;
• Христо Манолов. Пловдив: Коала прес, 2018;
• Лазар Николов. Страници от архива. Пловдив: Коала прес, 2017;
• 80 години Съюз на композиторите в България (в съавторство с проф. д.изк. Елисавета Вълчинова-Чендова и проф. д-р Иванка Влаева). София: СБК, 2014;
• Културноисторически аспекти на дискусията за истинското българско църковно пеене. Пловдив: 2013;
• Кое е истинското българско църковно пеене? Пловдив: 2011;
• 110 години Съюз на професионалните музиканти в България. София: Музикални хоризонти, 2011;
• Димитър Ненов – Стоян Брашованов. Писма. София: Музикални хоризонти 2009;
• Речник на италианските музикални термини (в съавторство с проф. д-р Полина Куюмджиева). Пловдив: Коала прес, 2008;
• Опит за нов поглед към Христо Манолов. София: Добрев, 2005;
• Многогласната литургия в българската музика (1878 г. - 30-те години на ХХ век). София: Пони, 2003;
• Немско-български музикален речник/Deutsch-bulgarisches Musikwörterbuch (в съавторство с проф. д-р Полина Куюмджиева). Пловдив: Макрос, 2001;
• Асен Диамандиев (в съавторство с проф. д-р Полина Куюмджиева). Пловдив: АМТИ, 2000;
• Старогръцкият театър като синтетично изкуство (в съавторство с Мария Проданова). Пловдив, Летера, 1997.

Научни публикации

Над 80 научни публикации в различни списания, научни сборници и енциклопедии, от които по-важни:

• Сборникът „Духовни музикални творби от св. Йоан Кукузел“ на Петър Динев в контекста на дискусията за бългаското църковно пеене. – В: Св. Йоан Кукузел. Личност, творчество, епоха. С благословението на Н. Св. Неофит – Патриарх Български и Митрополит Софийски. София: СУ „Св. Климент Охридски”, 2020, с. 356 – 366;
• Русенският период (краят на 40-те – началото на 50-те) в творческата еволюция на Константин Илиев. – Българско музикознание, 2020, бр. 3, с. 91 – 99;
• Първата българска многогласна литургия. – Българско музикознание, 2020, бр. 1, с. 66 – 75;
• Трета симфония на Любомир Пипков – горчива равносметка или сбогуване с идеала? – В: Идеи, идеали – възход и крушение. Сборник с доклади от международна научна конференция. Русе: Регионална библиотека „Любен Каравелов”, 2019, том 1, с. 149 – 157;
• Die Zwölftontechnik als ästhetische Plattform - das Werk von den bulgarischen Komponisten Iwan Spasov (Дванадесеттоновата техника като естетическа платформа в творчеството на Иван Спасов). – В: Austauschprozesse zwischen West und Ost in der europäischen Musikkultur unter dem Aspekt der Lehre von A. Schönberg und der Wiener Schule Bulgarien – Litauen – Russland – Österreich – Ukraine (Процеси на обмен между Запад и Изток в европейската музикална култура в аспекта на системата на Арнолд Шьонберг и Виенската школа: България – Литва – Русия – Австрия – Украйна), 2019. https://www.agendalandstrasse.at/files/bezirk_3/gruppen/Weltenreise/Austauschprozess%20Ost-West/a0318_Konzert_Vortr%C3%A4ge_Klangwelten%20der%20europ%C3%A4ischen%20Musikkultur_Weltenreise_180125.pdf;
• Значението на Петър Динев за обучението по църковна музика в България. – В: Религия и образование. История, традиции и съвременни тенденции. Пловдив: ПУ „Паисий Хилендарски”, 2019, с. 295 – 300;
• Лазар Николов – борба за отстояване на истината (върху документи от личния архив на композитора). – В: Сборник с доклади от международна научна конференция „Истини и лъжи за факти, новини и събития“. Том 1. Русе: Регионална библиотека „Любен Каравелов“, 2018;
• Приносът на Христо Манолов в развитието на оперетния жанр през първата половина на ХХ век. – В: 100 години от началото на българското оперетно изкуство (1914 – 2014). София: СБК, 2018, с. 239 – 248;
• Домът на изкуствата и печата в Пловдив и музикалната култура в града в периода 20-те – 40-те години на ХХ век. – В: Българската култура през първата половина на ХХ век. Взаимодействия и музикални контакти. София: НМА „Проф. Панчо Владигеров”, 2018;
• Творческа свобода и идеологически натиск – авторски рефлексии, документирани в архива на Лазар Николов. – Българско музикознание, 2018, бр. 2, с. 70 – 79;
• Zur Rezeption der Wiener Schule in Bulgariеn Rezeption der Wiener Schule in Osteuropa. Musikgeschichte in Mittel- und Osteuropa. Leipzig: Gudrun Schröder Verlag, 2017, c. 277 – 290;
• „Змей и Яна”. В търсене на истината за музиката на първия български балет. – Музикални хоризонти 2017, № 10, с. 23 – 25;
• The Mystery of Bulgarian Voices. The Mystery of Bulgarian Voices.The Mystery of Bulgarian Voices. Schubert Music Publishing 2017, p. 14 – 15;
• Музикалноисторическите дисциплини в АМТИИ. - В: Музикалнотеоретичната подготовка във висшето музикално образование. 40 години катедра "Теория и история на музиката". Пловдив: Коала прес, 2017, с. 36 – 47;
• Plovdiv Philharmonic Orchestra. – In: Grove Dictionary of Music online 2017
  https://www.oxfordmusiconline.com/grovemusic/view/10.1093/gmo/9781561592630.001.0001/omo-9781561592630-e-0002271176;
• За един ранен документ от дейността на Петко Стайнов в БАН. // Българско музикознание 2016, № 4, 18 – 26;
• Неизвестно писмо на Димитър Ненов. // Музикални хоризонти, 2016, № 8, с. 27 – 28;
• Поглед върху дейността на секция "Музиколози" от края на 40-те и началото на 50-те години. – В: Юбилейна конференция "20 години от възстановяването на секция "Музиколози". Музиколози юбиляри 2015. София: Съюз на българските композитори, секция "Музиколози", 2016, c. 11 – 21;
• Das Problem „Nationales – Universales“ in der Diskussionen über den wahren bulgarischen Kirchengesang und über den bulgarischen Musikstil. – kulturhistorische Parallen Българско музикознание, 2016, бр. 2 – 3, с. 149 – 158;
• Александър Кръстев и Загребският Glazbeni zavod. – Музикални хоризонти 2015, № 9, с. 24 – 26;
• The Bulgarian Polyphonic Church Music (From 1878 to the 1930s). - In: International Journal of Literature and Arts. Special Issue: Musical Theory, Psychology, Pedagogy and Performing. Vol. 3, No. 5 – 1, 2015, pp. 77 – 82;
• Монографичен труд за австрийския композитор Емануел Алоиз Фьорстер, писан от българин. // Българско музикознание 2014, бр. 1, с. 82 - 93;
• Личността и делото на Йоан Кукузел в контекста на дискусията за „истинското българско църковно пеене” от края на ХIХ и първата половина на ХХ век. − В: Академични пролетни четения, София: Марс 09, 2013, с. 25 – 37;
• "Старобългарско църковно пеене" и "източно църковно пеене" – смислови различия при употребата на понятията в дискусията от края на ХIХ и първата половина на ХХ век. // Българско музикознание 2013, бр. 3 – 4, с. 65 – 74;
• Петър Динев и преводът от източни на западни ноти. − В: Ars Musica и изкуството на образованието. София: НМА „Проф. Панчо Владигеров”, 2012, с. 48 – 57;
• ”Няколко думи върху техническото устройство и произхождението на българския черковен напев” от Георги Байданов – превод и авторство. Пролетни четения. София: 2011, Марс 09, с. 101 – 111;
• Кое е истинското българско църковно пеене – хронология на дискусията. − В: Нови идеи в музикознанието, 2010, с. 18 – 35;
• Руски измерения в спора за истинското българско църковно пеене. − В: Русия в музика. Пловдив: Астарта, 2010, с. 57 – 67;
• Църковните композиции на Мишо Тодоров. − В: Годишник на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство. Пловдив: АМТИИ, 2010, с. 35 – 40;
• Източната църковна музика като тема в педагогическата и научната дейност на Стоян Брашованов. − В: 120 години от рождението на Стоян Брашованов. София: СБК, 2010, с. 37 – 43;
• Петко Стайнов и българската църковна музика. − В: Петко Стайнов в паметта на времето. София: фондация “Петко Стайнов”, 2009, с. 313 – 319;
• Богослужебно последование и авторски опус в композициите за Всенощно бдение на Христо Манолов. − В: Нови идеи в музикознанието, С., СБК, 2008, с. 18 – 35;
• Пловдив и традициите на българската църковнохорова музика. − В: Пламък, 2007, бр. 3 – 4, c. 61 – 63;
• Оперното творчество на Христо Манолов. − В: Музика – театър. Взаимодействия между универсално и национално (съставител, предговор и редактор Юлиан Куюмджиев). София: 2006, с. 63 – 73;
• Общодостъпна за хорово пение литургия № 2 от Добри Христов. − В: Добри Христов и българският ХХ век. София: Институт за изкуствознание – БАН, 2005, с. 58 – 61;
• Оценките за “Змей и Яна”. − В: Българското историческо музикознание: подходи и конкретизации. София: СБК, 2005, 130 – 141;
• Христо Манолов и многогласната църковна музика през първата половина на ХХ век. − В: България в музика. Великo Търново: Астарта, 2004, с. 80 – 93;
• Intransitive values – East Orthodox liturgical chants. - In:Balkan Metronome, 2004, № 3, с. 33 – 35;
• За определенията "в старобългарски стил" и "в български стил" в църковната музика на Христо Манолов. − В: Националната идея в европейското музикално творчество през ХХ век. София: Везни, 2004, с. 36 – 42;
• Уникален документ (неизвестен ръкопис на Димитър Ненов). // Музикални хоризонти, 2002, № 8, с. 22 – 28;
• Неизвестни документи за творческата дейност на Христо Манолов. // Музикални хоризонти, 2002, № 7, с. 41 – 42;
• Новооткрити църковни композиции на Христо Манолов. // Музикални хоризонти, 2002, № 2, с. 18 – 21, ISSN 1310-0076;
• Eliezer, Benzion. - In: Die Musik in Geschichte und Gegenwart. Personenteil. Zweite, neuarbeitete Ausgabe. Personenteil, Kassel, 2002, Band 6, S. 251;
• Christoff, Dimiter. - In: Die Musik in Geschichte und Gegenwart. Personenteil. Zweite, neuarbeitete Ausgabe. Personenteil, Kassel, 2002, Band 4, S. 1062;
• Златоустовата литургия на Александър Морфов. − В: Годишник на Академията за музикално и танцово изкуство, 2001, с. 63 – 66;
• "Старо" – "ново" в църковната ни музика след Освобождението до 30-те години на ХХ век. − В: Интербалкански музикалнокултурни взаимодействия. София, 2000, с. 101 – 111;
• Литургиите на Христо Манолов. // Музикални хоризонти, 2000, бр. 10, с. 12 – 15;
• Църковната музика след Освобождението до 30-те години на ХХ век между "старото" и "новото". // Българско музикознание, 2000, бр. 2, с. 127 - 135;
• Александър Кръстев и многогласната ни църковна музика след Освобождението. // Български музикални хроники, 1999, бр. 4, т. 22 – 26;
• Многогласната литургия в българската музика от 1878 г. до 30-те години на ХХ век. // Български музикални хроники, 1999, бр. 1, т. 14 – 29;
• Музика и литература в творчеството на Алехо Карпентиер. − В: 50 години СМУ “Добрин Петков”. Сборник с научни разработки. Пловдив: СМУ “Добрин Петков”, 1995, с. 85 – 97;
• Проблеми на превода в музикален ръкопис тип “Славик” от първата половина на XIХ век. Българската музикална култура в епохата на националното Възраждане. // Музикални хоризонти, 1993, извънреден брой, с. 108 – 117;
• Musik in Dienste der Ideologie. In: Internationale Kolloquium “Entartete Musik”. Dresden, 1990;
• Музикален ръкопис от първата половина на XIX век в библиотеката на Пловдивската митрополия. Българската музика през периода от 40-те години на XIX век до освобождението на България от османско владичество. – В: Музикални хоризонти, 1988, бр. 17 – 18, с. 28 – 30.

Музикална критика и публицистика

• Главен редактор на списание “Музикални хоризонти” – издание на СБМТД (от 1999);
• Над 200 статии в списанията “Българска музика”, “Музикални хоризонти”, “Български музикални хроники”, “Балкански метроном”, “Тракия” и вестниците “Музика вива”, “Култура”, “Литературен форум”, “Демокрация”, “Век 21”, “Глас”, “Свобода”, “Марица”, “Провинция”, “Артспектър” и др.

• Председател на Общото събрание на АМТИИ "Проф. Асен Диамандиев" (2008 – 2012);
• Артистичен секретар на Международния фестивал на камерната музика в Пловдив (2009 – 2014);
• Председател на секция "Музиколози" в Съюза на българските композитори (2011 – 2017);
• Председател на Националната комисия на Националното състезание "Ключът на музиката", организирано от МОН (2013 – 2019);
• Зам.-председател на Съюза на българските музикални и танцови дейци (2015 – 2018)