МАРИН ГОЛЕМИНОВ
(1908 - 2000)
Доктор хонорис кауза на АМТИИ - Пловдив за 1998 година
Измеренията на неговото дълго присъствие в българската култура са впечатляващи.
Един от големите български композитори, за които да бъдат български музиканти бе призвание, висока отговорност и съдбовен личен избор, който определя единството на стила и обединява в едно смислово цяло богатото му творчество.
Пространството между езическата Нестинарка и християнската Пета симфония "Възкресение на живите" - това е и "прологът", и "епилогът" на един дълъг творчески процес, преминал през различни исторически прагове, но останал непокътнат в същината си.
"От чувство за стил и творческа убеденост съм се старал произведенията ми да бъдат близо до душевността на българина. За мен фолклорът винаги е бил обект на творческо съзерцание, а оттам и на художествено претворяване". (М.Големинов)
Произведенията - жалони на това богато творчество са много:
- танцовата драма "Нестинарка";
- оперите: "Ивайло", "Зографът Захарий", "Тракийски идоли";
- Симфоничните вариации по тема на Добри Христов;
- Първа симфония Детска;
- Втора и Четвърта симфония Шопофония;
- Концертът за струнен квартет и струнен оркестър;
- Стунният квартет №3 Старобългарски;
- Струнният квартет №4 Микроквартет;
- концертите за виолончело, за контрабас;
- Симфоничните импресии по картини на Майстора за сопран и симфоничен оркестър (текст Г.Струмски);
- Тубафония за духов квинтет и соло туба;
- Хвалите имя Господне за смесен хор;
- Ламенто за оркестър (в памет на Добрин Петков);
- кантатите за мъжки хор и оркестър Кресту Твоему и Алелуя.
Марин Големинов развива активна преподавателска дейност. Доцент (1943), професор (1947) в Държавната музикална академия - София, той преподава оркестрация и композиция (1974). Негови ученици са професор Димитър Тъпков, професор доктор Димитър Христов, Георги Минчев, Фани Паликрушева, Емил Табаков, доцент Пламен Джуров, доцент Илия Кожухаров и други.
Композиторът Марин Големинов е увлекателен писател, той притежава безспорния талант и на човека на словото. Книгите му "Към извора на българското звукотворчество - историко-естетически принос" (1937), "Зад кулисите на творческия процес" (1971), "Есеистика" (1999) и "Дневници" доказват това по един блестящ начин.
Марин Големинов е един от малцината българи, удостоявани с голямата награда Готфрид фон Хердер на Виенския университет (1976) и е избран за член на БАН (1989).
Академик Марин Големинов е удостоен през 1998 година с почетното звание "Доктор хонорис кауза" на АМТИ по случай неговия 90-годишен юбилей и във връзка с приноса му към българската музика (1998). Принос, който той разбира като дълг:
"Какво правя ли? Копая дълбоко в земята, за да чуя тон от моя далечен пра-пра-дядо… пък макар и само стон. Събирам градивен материал - искам да издигна паметник на моите предшественици, които напластиха в душата ми красота и посяха в нея зърното на изкуството".