НИКОЛАЙ КАУФМАН
(1925 - 2018)

Фолклорист, композитор и музикален общественик.

За музикалната ни фолклористика и етномузикология той е една от централните водещи фигури с респектираща като обем и многообразие на тематичните насоки научна работа:

• повече от 30 000 документирани народни песни и инструментални мелодии;
• капиталните сборници с "Песни на българското работническо движение";
• "Български революционни песни";
• "Български градски песни" с голяма уводна студия;
• "Народни песни от Югозападна България" (съвместно с Тодор Тодоров);
• "Народни песни от Родопския край" (съвместно с Тодор Тодоров);
• "Народни песни на българите от Украйна и Молдовска ССР" - два тома;
• "Народни песни от Югозападна България" (съвместно с Илия Манолов);
• книги върху българското многогласие ("Българската многогласна песен");
• сравнително изследване на общите черти между песните на българите и източните славяни ("Някои общи черти между народните песни на българите и източните славяни");
• върху сватбената песен ("Българска сватбена песен");
• студии върху българския двуглас, върху тригласа от Костурско, върху драмските ни песни
  и много други.

Николай Кауфман е автор на изключително ценни изследвания върху оплакванията ("Погребални и други оплаквания в България" в сътрудничество с Димитрина Кауфман), върху българската балада, жетварските песни, върху еврейския музикален инструмент шофар и серия студии за синагогалната и народната песен на сефарадските и ашкеназки евреи в България.

Също толкова плодотворна и мащабна е работата на Кауфман като композитор. Създава около 2500 хорови песни, повечето обработки на народни песни, над 300 еврейски народни песни, разработени за народен и академичен хор, пиеси за пиано "Антология на българските ритми", в които се прави "разбор" на всички български метроритми (от 5 до 18-временни), както и на някои нови комбинирани или хетероритмични размери. С педагогическа цел е създаден и "Детско-юношески албум за пиано".

Член-кореспондент професор доктор Николай Кауфман е удостоен през 2000 година с почетното звание "Доктор хонорис кауза" на АМТИ за неговия изключителен принос в проучването и съхраняването на българския музикален фолклор, за високи постижения в композиторското творчество и за личната му съпричастност към развитието на АМТИ.